Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са едни от най-популярните места със заровени съкровища в България
  • Новини

Това са едни от най-популярните места със заровени съкровища в България

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
zaqwriiirwquruwurwrw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Откакто праисторическият човек напуска пещерите и започва да трупа богатства,
се появяват и търсачите на заровени съкровища.

Индиана Джоунсовци от всякакви

епохи са се впускали на изпълнени с опасности пътешествия в търсене на острови,
пещери и тайни места, където се предполага, че има заровено съкровище.

Чудите се къде има заровени съкровища в България?

Изборът ви е огромен.

Ако траките
не бяха правили могили навсякъде и хайдутите не бяха заравяли имане, днес нямаше
да има толкова много иманяри, които са претърсили с металодетектори всеки квадратен
сантиметър земя.

Много съкровища обаче остават неоткрити. Или слуховете, които
се носят за тях, са чиста измишльотина.

Ето  местата с най-интересни легенди за заровени съкровища:

Белинташ

Белинташ е скално светилище в Родопите, за което се носят купища легенди, а догадките за свръхестетствените му свойства са неизброими. Едни казват, че това е площадка за кацане на космически кораби, според други в древни времена мястото се е използвало за астрономическа обсерватория. Разказват, че заради магнитните сили тук стрелките на компасите полудяват, а часовниците спират.

Сред иманярите пък в пещера в скалите на Белинташ Александър Македонски е скрил златна колесница. Според предсказание на Ванга златото ще бъде открито, когато скалата вземе осем човешки живота. Досега при различни обстоятелства тук са загинали петима души.

 

Плевен

Малко преди да загуби битката за Плевен през 1877 г. Осман паша наредил на войниците си да изровят яма и в нея да сложат бойното знаме. Знамето било извезано с полумесец и думи от Корана, а дръжката му била от чисто злато. След като е заровено, следите за мястото са заличени и до ден днешен не са открити.

Говори се, че мястото се намира някъде в околностите на Плевен и до него има чешма.

 

Сливен

Друг иманярски мит разказва, че Панайот Хитов също е заровил съкровище – някъде в Сливенския Балкан. Говори се, че то съдържало пари в брой и оръжия, които трябвало да се използват за въоръжаване и издържане на четата. Освен това Панайот Хитов заравял гърнета, пълни догоре със златни монети, в дворовете на бедни българи, за да може те да ги открият после, докато прекопават градините си.

Районът на Сливен е известен и с легендата за заровеното имане на Стоил войвода, както и на още няколко хайдути, чиито имена не са достигнали до нас.

Връх Бабу и Село Гюргич

Връх Бабу край село Гюргич е любима дестинация на иманярите, които са привлечени от легендата за скрито съкровище (и традиционно съпътстващата го прокоба). Старите хора разказват, че на самия връх сред храсталаци и треви е прикрит входът на пещера с имане. Ако някой го открие, трябва да слезе три стълби надолу, след което ще пропадне при съкровището, където пък ще бъде убит от змиите, които го пазят. Не много обнадеждаваща легенда. Ние ви препоръчваме все пак да се озъртате за някакви тайни входове, но повече от това да се огледате наоколо, защото изгледът към околността си заслужава „риска“ да се качите догоре.

Сребърна

Някои легенди са толкова силни, че променят места и хора. Според една от версиите името на село Сребърна, известно с резервата си, идва от преданието, че в района има заровено сребърно съкровище, което само чака някой да го открие.

Друга версия е, че причината за името на Сребърна идва от сребристите отблясъци на луната във водите на езерото нощно време, а трета разказва, че кръстник е хан Сребрун. Хубавото на легендите е, че можете да вярвате в която си поискате. А ако наистина е имало заровено сребърно съкровище, то може би още лежи там някъде.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха цялата истина за тайното съкровище на този наш връх
Next: Големи тунели под гробницата на жената котка в Странджа, засече георадар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.