Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този култов водещ ли ще заеме директорското място на Хекимян в bTV?
  • Новини

Този култов водещ ли ще заеме директорското място на Хекимян в bTV?

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
heydfgfgfdhrhtrhgg.png

Голяма е вероятността водещият на предаването „120 минути“ Светослав Иванов да заеме овакантения от Антон Хекимян директорски стол в „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV.

 

Мълвата из коридорите на медията носи все по-усилено, че именно смуглият журналист ще го заеме началническото място в нюзрума. Запознати дори твърдят, че Иванов вече е постигнал договорка с висшия мениджърски екип на телевизията. Очакванията са, че официалното му назначение на този пост ще се случи в първите дни след Нова година.

Към момента отделът се оглавява от германеца Ралф Бартолайт, който е изпълнителен директор на „bTV медия груп“. Из коридорите на медията се носи, че Светослав Иванов далеч не е единственият вариант за шеф на ключовия отдел, но е почти сигурно, че новият началник ще е от средите на bTV, тъй като управата на телевизията е притеснена да не се стигне до излишно напрежение в нюзрума, пише „Уикенд“.

Твърдеше се, че Венелин Петков е пред завръщане в медията, тъй като неколкократно е бил засичан на среща с Бартолайт, но тази информация бе посрещната на нож от почти всички работещи в медията, които пазят лоши спомени от него. Стигна се дотам, че се наложи шефовете лично да опровергаят този слух.

 

Другото популярно име, което се спряга усилено за овакантения шефски пост е това на кореспондентът от Париж и Барселона Десислава Минчева. Тя обаче не изгаря от желание да се завърне трайно в София, тъй като съпругът й Оливие е французин, работещ в Париж като режисьор към радиопредаване. Фактът, че Минчева е от няколко дни в София подхранва допълнително мълвата.

Не е изключено Минчева и Иванов да управляват съвместно, коментират в медията. Освен това неуморната блондинка е много харесвана от шефовете на телевизията, тъй като за разлика от Иванов има опит в управлението на новинарски екипи. Тя обаче не познава в детайли политическата и злободневната обстановка в страната.

Слуховете носят, че първоначално от медията са отправили покана към Люба Ризова, която се оттегли през 2014 г. от телевизията, но тя категорично е отказала да се върне. Запознати припомнят, че по нейно време новините бяха безапелационен лидер, като освен висок рейтинг имаха и тежест в обществото – нещо, което отдавна не е така.

Постът бил предложен и на продуцентката Виктория Бехар, но тя също отклонила предложението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят
Next: Родители пребиха до смърт 11-годишен, защото набил детето им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.