Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търговец издаде тайната: Ето как да изберете най-вкусната и сочна диня, но има и рискове
  • Новини

Търговец издаде тайната: Ето как да изберете най-вкусната и сочна диня, но има и рискове

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
dtdfyttt.png

Лятото вече е тук. С настъпването на топлите месеци и менюто ни – съзнателно или не, се променя.

Все по-често искаме да хапваме нещо по-сладичко, но и лекичко. А сякаш най-доброто решение за това е динята.

Да, но на всеки му се иска да яде сочна и вкусна диня. Не всеки път обаче попадаме на правилния избор. Именно заради това сега ще поговорим за някои от най-важните неща, които трябва да знаете за динята, а и как да изберете най-сладката и сочна.

„Разпространеното мнение, че динята лесно абсорбира инсектициди и пестициди, е погрешно“, това заяви опитният градинар и търговец Андрей Туманов.

По думите му дините практически не се третират с пестициди. Не са известни и реални случаи на отравяне с нитрати.

„Най-вероятно, ако динята е причината за отравянето, това не се дължи на факта, че е отгледана неправилно“, категорично заяви той.

В същото време Андрей обясни за какво да внимавате, когато избирате и купувате популярното лятно лакомство.

„Първо, трябва внимателно да я разгледате: трябва да е здрава, без пукнатини и вдлъбнатини. Всяка пукнатина в плода може да доведе до появата на вредни микроорганизми там.

Второ, опасно е да купувате вече нарязани дини“, каза търговецът, който сам отглежда плодовете си.

В същото време д-р Елена Соломатина, която е диетолог и кандидат на медицинските науки, предупреди, че понякога кората на динята е опасна за хората.

Диетолог: Не яжте семките на динята! Опасно е!

„На първо място динята се разваля достатъчно бързо, ако кората й е повредена“, отбеляза тя и подчерта: „Преди консумация кората трябва да се измие обилно с гъба.

Както биологичната, така и химическата мръсотия могат да преминат от кората в парчетата диня и оттам в човешкия стомах. В този случай съществува риск от отравяне“.

„За да узрее по-бързо динята, често се подхранва със селитра – азотни торове, това са нитрати, които после преминават в нитрити“, уточни д-р Соломатина.

„Тези вещества блокират преноса на кислород и забавят метаболитните процеси в тъканите и клетките на тялото“, обясни лекарят.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите
Next: Оказа се, че съм хвърляла истинско съкровище! По-ценна е от цялата домашна аптечка: само я слагаш в тенджера с вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.