Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя сложи камера в гаража и с ужас установи какви ги върши там мъжът ѝ всяка вечер
  • Новини

Тя сложи камера в гаража и с ужас установи какви ги върши там мъжът ѝ всяка вечер

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
kamamgmarmage.jpg

Всички тайни рано или късно излизат наяве, а последиците доста често са разрушителни. Доказателство за това е и историята, която се случи с Джон.

Той бил най-обикновен мъж, успял в живота. Имал си собствен бизнес, голям четиристаен апартамент, в който живееше с двете си деца и красивата си съпруга, скъпа кола и кокетна вила край морския бряг.

Преди 10 години Джон си купил гараж и до деня „Х“, за който днес ще ви разкажем, смятал да го превърне в автосервиз. Минали години, той се отказал от идеята си и решил да използва гаража за себе си.

Разделил го на две части – в едната държал колата, а във втората си направил мъжка бърлога. Не си мислете нещо лошо. Той просто смятал да се събира там с приятели или да се усамоти със съпругата си.

Като цяло, той не изневерявал на красивата си половинка. Или поне така твърдял пред приятелите си. Но един ден верният съпруг се превърнал в лъжец и измамник.

Съпругата на Джон – Ив, имала приятелка на име Анна. Тя не била нещо особено и не можела да стъпи и на малкия пръст на Ив.

Двете били толкова близки, че Анна доста често им гостувала, дори пътувала с тях за уикендите на вилата.

Една от поредните им сбирки била полята обилно с алкохол. Съпругата на Джон усетила, че е прекалила с пиенето и си легнала да спи, оставяйки мъжа си сам с Анна.

Тя се възползвала от ситуацията и прелъстила съпруга на най-добрата си приятелка. Който, между другото, изобщо не се съпротивлявал. Но на другия ден страшно съжалявал за постъпката си.

От тогава Анна започнала да преследва Джон. Срещала го уж случайно след работа, канела го в дома си, където се отдавали на интимни ласки.

На Джон всичко това започнало да му харесва и решил да прекарва повече време с любовницата си. За да не заподозре жена му нищо, си купил стара кола и й казал, че всяка вечер ще работи по нея в гаража.

Нищо неподозиращата му съпруга нямала нищо против – все пак колата не била лоша – „Форд Мустанг“. А и винаги си мечтаела как двамата с мъжа й ще се возят в красива спортна кола.

С ремонта на автомобила обаче се заел не Джон, а негов познат. Той правел всичко много бавно, докато Джон почти всяка вечер се забавлявал в гаража с Анна.

Авантюрата се отразила много добре на младата жена. Тя станала весела и не спирала да сияе. А Ив гледала приятелката си и се радвала, че нещата в живота й най-после се уреждат. Без да знае, че този, който я прави толкова щастлива, е нейният съпруг.

Джон толкова се изморявал от „работата“ в гаража, че се прибирал късно вечер и веднага си лягал, без дори да погледне жена си. Това се отразило и на интимния им живот. Двамата правели секс най-много веднъж в месеца.

Но Ив се успокоявала, че щом мъжът й поправи колата, всичко ще се оправи.

Веднъж, докато Джон се оплаквал на Ив, че съседите отново са откраднали материалите му, тя решила да го изненада. Свързала се с фирма за видеонаблюдение и ги накарала да инсталират скрита камера, насочена директно към вратата на гаража.

Ив била решена сама да спипа крадците, а след това гордо да каже на мъжа си колко е добра.

Три дни след инсталирането на камерата, Ив прегледа записите и останала в шок от видяното. Оказало се, че всяка вечер Джон водел Анна в гаража, където в продължение на 2-3 часа „ремонтирали“ колата, а след това съпругът й карал доволната й приятелка вкъщи.

Бясна от предателството, Ив събрала всички вещи на Джон и ги изхвърлила през прозореца. След това подала молба за развод.

Джон заживял с Анна, но тя наскоро го изостави, защото след развода с Ив той загубил бизнеса, къщата и вилата, които били записани на жена му и майка й. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отчаяна майка пусна видео как 9-годишния ѝ син мечтае да се самоубие, заради тормоз в училище
Next: Този път Слави Трифонов извади голямата брадва и полиля Христо Иванов: Не притежава чувство за срам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.