Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хапвам орехи всеки ден, но дори не предполагах колко болежки са ми спестили досега
  • Новини

Хапвам орехи всеки ден, но дори не предполагах колко болежки са ми спестили досега

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
ororeoriaskrskarosd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички знаем, че ядките, особено суровите такива, са изключително полезни за организма.

Едни от най-благоприятните за тялото, а и за щастие с много добър вкус, са орехите.

Известно време се е смятало, че ако искаме да отслабнем, не бива да ги консумираме, защото съдържат голямо количество калории в състава си.

Изследванията обаче показват, че те са богати на полезни мазнини, витамини, белтъчини и фитохимически съединения. И днес вече е ясно, че орехите могат дори да окажат благоприятно въздействие върху намаляване на теглото и да предпазят тялото от затлъстяване.

Според проучвания хората, които често си похапват от вкусните ядки, имат по-ниско тегло от тези, които не ги включват по никакъв начин в менюто си.

Установено е дори, че рискът от наднормено тегло е с 5% по-нисък сред хората, които консумират орехи често.

Но това далеч не е единственият плюс на орехите. Няма как да не сте виждали как изглежда ядката, когато е цяла.

Напомня ли ви на нещо? На мозък например?

Всъщност между мозъка и орехите наистина има връзка, защото те оказват благоприятно въздействие върху паметта.

Неслучайно, ако ви предстои изпит или имате голямо количество работа, която трябва да отметнете, най-добрият стимулант не са енергийните напитки, които могат да доведат до редица усложнения, а една вкусна енергийна смес, която можете да си забъркате сами вкъщи, а именно:

малко мед, малко прясно изцеден сок от лимон и една шепа орехи. Разбъркайте всичко това и не само ще ви е вкусно, но и ще ви бъде много полезно.

Проучванията сочат още, че ако си хапвате по едва 10 грама орехи или фъстъци дневно,
то рискът от рак и сърдечно-съдови заболявания ще бъде значително намален.

За жалост обаче фъстъченото масло, което е любима закуска както за малки, така и за големи, няма как да се похвали със същия ефект.

Затова ви съветваме да включите възможно най-голямо количество орехи в менюто си: можете да ги използвате както за десерти, така и за салати, за приготвяне на риба и за какво ли още не. Възможностите се простират според вашето въображение. Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям късмет те чака, ако намериш някои от тези 5 неща на улицата, не го пропускай
Next: Надникнете ли в тази приказна къщичка под земята, направо ще ахнете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.