Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените са ясни, но това сравнение между плажа у нас и Гърция разтърси всички отпускари
  • Новини

Цените са ясни, но това сравнение между плажа у нас и Гърция разтърси всички отпускари

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
srasegfhfgghfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Плясъкът на вълните остана като спомен, напомнян от бученето в ушите. Залезът
приветстваше нощта.

Примирено отстъпление със спокойствието на здрача. Слънцето бе станало медено
над хоризонта. Потъваше в него, устремено с безпощадната жестокост на приветстващия
края, който да роди новото начало.

 

Плажът е само на 300 метра. Но морето е като на километри. Тишина и спокойствие.
Палатка, столове пред нея, малка маса, понесла морски дарове.

Скромната вечеря на решилите да отдъхнат от цивилизацията. Без екстрите на съвремието.
Отминала романтика, забравени чувства, които са просто едно подсъзнание.

Понесено към залеза. Без повей на вятър, въздухът е застинал в очакване. На една
дума, кратка мисъл. Куриер на послания…

 

Време за равносметка

Сезонът на отпуските. Сезонът на рахата, на проронените скришом желания, на изпълнените
с лепкава страст нощи, пише 24rodopi.com.

Време е за море, за планина, за близки хора.

На кой както му харесва, каквото обича, което му доставя наслада и пълни душата.
Време за равносметка.

 

Морето е на 100 километра

Задушен от самия себе си град. Прегръдка на самоубиец. Прах по кожата, ежедневие,
пропаднало в дупка., но…

Само на 100 километра е първият плаж на Бяло море. Родопското, както вече го
наричат. Нашенци решават-родно, чуждо, без значение. Важен е отдихът.

Колкото струва почивката в България, що-годе толкова ще излезе и в Гърция. Разликата
идва от въздуха.

 

У нас се плаща дори за правото да дишаш, при комшиите все още не. А и разстоянието
е по-малко. За чистота и спокойствие да не говорим. Бесовете на мутро-барока по
петолинието на чалга мелодия отсъстват от уравнението. Въпрос на вкус, все пак.

 

На баира край водата

В родното село. Екстра тънка почивка. Баир, фитнес по двора, рахат нощем, а и
ако наблизо има басейн-чудесно.

Примерни, средни цени. По 10 лева на човек, бира по 3,50-4 лева, картофки за
пет, пилешки хапки за 7… Пригответе по едно 80 кинта на семейство на ден край
водата. Иначе поне нощувката е безплатна. Пък и работа ще се свърши.

 

40 лева за гориво

Отиване и връщане, дори ще остане. На 100 километра от плажа, 20 евро нощувка,
но на палатка. За цяло семейство в къмпинг в Гърция. Пазаруваш от България, консумираш
на морето. Най-евтиният вариант за отдих. Плажна ивица докъдето стигат очите,
свободни зони и свобода. Иначе-по 4-5 евро за чаша бира под чадъра.

В къмпинга има скари, хладилници, нищо няма да стане зян.

 

900 лева, ето ти ключа

„900 лева, ето ти ключа“ – така посрещат на родното Черноморие в хотел, средна
хубост. Бизнесмени. Първо ги чакаш около час на рецепцията, защото един персонал
отговаря за няколко апарт хотела.

След това вземат парите и… Пак чакай, за простир, за метла, защото няма кой да
чисти, пък никой дори не си е направил труда да лепне едно листче с паролата за
интернет.

 

Рекламираната градина се оказва тротоар, 2 на 2, с храсти, а гледката е към паркинга
на съседния хотел, който по размери е като кооперация в „Люлин“.

Докато чакаш ден и половина да се появи човек с простир, защото на рецепция няма
жива душа, хвърляш гащи и хавлии по храстите.

На тръгване отново звъниш по телефона, а отсреща: Остави ключовете на вратата,
няма проблеми.

 

Иначе купон! Бирата 6 лева, а дадеш ли десет-няма ресто. Чалга дъни от всяка
кръчма. Жива музика сякаш „Гласът на България“. В едната се имитира Софка, в другата
Азис.

Наздраве!

600 евро и… искате ли първо кафе

„Заповядайте, добре дошли. Седнете, сигурно сте уморени, много ли чакахте на
границата? Искате ли по едно силно кафе?“, пита гъркиня на развален български
в семейния хотел на Бяло море.

 

Стаята е почти готова в 9,30 часа сутринта. Следва настаняване. Малко над 600
евро за 8 нощувки. Близо хилядарка е на родното Черноморие за същото време.

Чиста вода, любезни хора, прясна храна, мигновено обслужване, никакво музикално
издевателство над слуха.

 

А, и да не забравим. Никакви напомпани орангутани, които да те преследват за
плащане предвариително за времето на паркинга край плажа.

Всеки сам решава.

Време е за отдих.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Постоянно казваше, че съм забременяла от друг-Свекърва ми погледна внука си и изкрещя, че той изобщо не може да е дете на сина й
Next: Мартина, най-голямата любов на Слави: Държеше ме в златна клетка, постоянно бях под контрол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.