Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест! Почина Ася Дамянова
  • Новини

Черна вест! Почина Ася Дамянова

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
asqdamqnova.jpg

Пловдивската журналистка Ася Дамянова е починала.

Това съобщиха близките и с публикация в социалната мрежа. Ася прекара дълго време от професионалния си път в редакцията на местния вестник „Марица“.

Колежката беше заместник-главен редактор на „БГ Куриер“, както и автор в сайта MediaCabe. Работи и като пиар на АГ клиника „Селена“.

Колегите ѝ ще я помним като устремена, позитивна и честна личност! Светъл път на душата ти, Асе!

Не изпускай тези оферти:

Поклонението ще се състои днес 17 октомври 2022 г, от 14 часа на Централния траурен парк в Пловдив.

Екипът ни поднася искрени съболезнования на семейството ѝ!

Още скръбни вести:

Двегодишното дете, пребито от осиновителката си в Пловдив, е починало. Информацията съобщи наблюдаващият прокурор по случая Атанас Илиев. Момиченцето беше в тежко състояние в продължение на повече от 20 дни.

То бе прието в в УМБАЛ „Свети Георги“- Пловдив на 23 септември с множествено травматични увреждания – синини, с различна давност, следи от ухапвания, черепно-мозъчна травма, разкъсване на бял дроб.

Анка Михайлова – осиновителка на детето, бе арестувана на 24 септември, след като лекари от болницата сигнализират в полицията, че при тях е постъпило дете, за което има съмнение за домашно насилие.

Окръжният съд в областния град определи спрямо нея най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и към момента тя е в ареста.

След побоя над осиновеното бебе: „Мама Айше“ остава зад решетките

Обясненията на жената, които дала извънпроцесуално на лекарите, са, че детето е паднало от леглото и за да го свести, го хапала. След като й е повдигнато обвинение, тя отказва да дава обяснения по случая. Няма данни да е криминално проявена или с психично увреждане.

За това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер от три до 15 години.

Още скръбни вести:

Франко Гати от известната италианска група Ricchi e Poveri, е починал в Генуа на 80-годишна възраст, съобщиха от групата.

Ricchi e Poveri се „ражда“ през 1968 г., а Гати е в групата от самото начало, когато тя се състои от четирима членове.

След внезапната смърт на сина си Алесио през 2013 г. певецът се оттегли от сцената. Няколко години по-късно Гати участва в събирането на групата, но по това време музикалната му дейност вече е приключила.

„Една част от живота ни си отиде. Чао, Франко“, написаха от групата.

Министър-председателят на страната Джорджия Мелони се включи в съболезнованията и написа в Туитър: „Отиде си част от италианската музикална история, човек, който посрещаше болезнените предизвикателства на живота с голямо достойнство. Чао, Франко“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга
Next: Цяла България говори за думите на шефа на Пирогов: Шофьорите избиват народа! Мислят се за богове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.