Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудотворна молитва към Дева Мария. Може да помогне и в най-трудните ситуации
  • Новини

Чудотворна молитва към Дева Мария. Може да помогне и в най-трудните ситуации

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
devamariqqq.jpg

Понякога в живота ни се случват събития, които ни обезпокояват и имаме спешна нужда от спешна помощ. В такива ситуации човек не трябва да изпада в страдание и да се отдаде на униние, тъй като винаги може да се обърне към Дева Мария или Божията майка, която ще намери начин да помогне във всяка трудна ситуация.

Искрената молитва към Света Дева Мария е реален шанс да промените ситуацията към по-добро и да получите духовна подкрепа.
Молитва към Дева Мария за подобряване на живота 

Ако по някаква причина животът ви се е променил към по-лошо, можете да четете молитви за покаяние към Дева Мария всеки ден, за да премахнете греховете, които извършвате ежедневно, често несъзнателно.

Има една молитва, която според православните християни е сред най-подходящите за покаяние към Дева Мария. Ето нейния текст, който трябва да се научи и прочете, искрено желаейки да очисти душата си от видими и невидими грехове:

Не изпускай тези оферти:

Застъпнице усърдна, състрадателна Майко на Господа! Прибягвам към Теб, окаяни най-грешен човек над всички: чуй гласа на моята молитва и чуй моя вик и стенания. Подобно на моето беззаконие, надминавайки главата си и аз, като кораб в бездната, се потапям в морето на греховете си.

Но Ти, Преблага и Милосърдна Владичице, не презирай мене, отчаяния и погиващ в грехове; смили се над този, който се кае за моите зли дела, и обърни моята измамена, проклета душа в правия път. На Тебе, Богородице моя, възлагам цялата си надежда. Ти, Богородице, ме спаси и запази под Твоя покров, сега и завинаги и завинаги и во веки веков. Амин.

Просителна молитва към Дева Мария

В ситуации, в които постоянно ви се случват различни нещастия, можете да прочетете просителни молитви за помощ. Мнозина твърдят, че такива молитви помагат за изцеление от ужасни болести и в случай на опасност или заплаха за живота.

Историята описва случаи на такова чудотворно изцеление, когато човек, например, е бил изваден от кома с помощта на молитва и той се е върнал към нормалния живот.

Трябва да се има предвид, че за конкретен проблем и за всяко заболяване има молитва, която трябва да се чете на Пресвета Богородица. Ако не знаете коя молитва да изберете във вашия конкретен случай, трябва да се свържете с храма на свещеника и да го попитате за съвет.

Но ако в трудни моменти трябва да се молите на Дева Мария за помощ възможно най-скоро, съветваме ви да прочетете няколко молитви.

Препоръчваме ви да прочетете молитвата „Царице моя Преблагая“ пред иконата на Божията майка.

Царица моя Преблагая, Надежда моя, Богородица, Приют за сираци и скитници Защитнице, скърбяща Радост, оскърбена Покровителко!
Виждаш бедата ми, виждаш скръбта ми;

помогни ми като немощен, води ме като скитник. Знаеш бедата ми: разреши я според Твоята воля. Защото нямам друга помощ освен Тебе, нито друг Защитник, нито добър Утешител – само Ти, Богородице: спаси ме и ме закриляй во веки веков. Амин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов изригна: Промяната искат да счупят Народното събрание! След тях е апокалипсис
Next: Безкрайно тъжен ден: Почина Анахид Тачева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.