Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиращ развой с изчезналия Сашко, версия разтърси търсещите го
  • Новини

Шокиращ развой с изчезналия Сашко, версия разтърси търсещите го

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
saashaskroazvoi.jpg

Доброволците, които издирват детето, огласиха странен детайл от поведението на бащата на Александър

Доброволци завъртяха нова конспиративна теория, свързана с бащата на изчезналия Сашко. По думите им се забелязва съмнителна тенденция – когато има повече хора в Брезник, бащата на Александър пренасочвал екип в друга посока.

„Един от екипите вижда случайно бащата и го заговарят. Той праща всички да отидат на крепостта Кракра. Не всички обаче отидоха, заблудиха го. Той си мислеше обаче, че няма никой и се върна на изначалната точка.

Това какво ви говори? После заблуди други екипи, но той не ходи с тях. Изтегли ни от къщите“, разказва жена в приложението Zello, където доброволци координират действията си по обхождането на Перник.

Не изпускай тези оферти:

Междувременно хора сигнализират, че линейки, пожарни екипи и значително количество полицаи са насочени към Радомир. Те не знаят дали са тръгнали просто по сигнал или става въпрос за нещо по-сериозно и детето е открито.

Доброволците все пак смятат, че бащата реагира прекалено спокойно на събитията, което пък значело, че Сашко е жив, той е наясно и затова не се вълнува.

Перник осъмна с двойно повече полиция заради търсенето на 12-г. Александър. Все още не е ясно има ли по-конкретен повод за това.

„Както и тази нощ, така и предходните, всички сигнали, които са постъпвали към телефон 112, са проверени“, каза Мартин Жлябинков от общината в Перник.

„Имахме сигнали в кв. Бела вода, че се намира детето, в близост до гробищата. Кметът, доброволци и полиция бяха там, но сигналът не беше достоверен. Тези сигнали вървяха във „Фейсбук“ от доброволци и от бащата, който се среща с екстрасенси. От там тръгваха информациите“, разказа той.

По думите му няма никаква индикация някъде наистина да е било забелязано момчето или да е било някъде.

„Търсим го с над 270 общински камери. До този момент нямаме потвърждение, че някой от сигналите, въобще е бил достоверен“, разказа още той.

По думите му е покрит много голям периметър в града и около него. Според него никога на територията на община Перник не е провеждана.

„Информациите, които получаваме за майката на Александър, са противоречиви. Тя живее в Англия. Не знам дали е в България или пътува насам, През тези дни какви ли не версии не се завъртяха, дори и с нейното име. Всеки ден се извършват проверки и разпити. Оперативните действия на терен са изключително много на брой.

Към момента нямаме информация някое от тези неща, които непрекъснато битуват и се появяват като коментари от страна на хората, да е вярно“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока драма с бащата на изчезналия Сашко от Перник
Next: Първи улики за Сашко? Детска дреха и играчка открити в автомобил в Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.