Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите не са на себе си след тази вест, какво се случва с цените на бензина и дизела
  • Новини

Шофьорите не са на себе си след тази вест, какво се случва с цените на бензина и дизела

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
qwbdsgdfgsdfgfdg.png

Горивата по родните бензиностанции ще продължат да поскъпват и през следващите седмици, с което ще се запази тенденцията от началото на лятото.

Цените в България неизменно вървят нагоре от началото на месец юли насам, като бензин и дизел под 2,80 лв/л. вече почти не се срещат по бензиностанциите.

Към момент област Пловдив е първенец по най-евтино гориво в страната. Цените на бензин и дизел по бензиностанциите под тепетата са средно с 3 ст. по-ниски от тези за страната. На второ и трето място в своеобразната класация са областите Шумен и Пазарджик.

Най-скъпи горива в страната се предлагат в Смолян, Кърджали и Плевен, пише trafficnews.bg.

На този фон продължава да се повишава и цената на петрола в световната търговия. Вчера средната цена на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се покачи до 92,97 долара за барел, което е и най-високата стойност за 2023 година. За последно цената на петрола мина 94 долара за барел през ноември миналата година, а само до преди 3 месеца цената му беше 74-75 долара за барел.

Припомняме, че в началото на август средната цена на бензин А95 и дизел бе все още под 2.60 лв. за литър, след като през юни и юли държеше средни нива от 2,55-2,56 лв., а дизелът се продаваше за 2,45-2,46.

В момента средната цена за страната за литър бензин А95 е 2,81 лв, а за дизел със стотинка повече. Газта се продава средно за 1,18 лв., а килограмът метан се търгува за 2,02 лв. Това показва справка на специализирания сайт фуело.

Според платформата, само за месец, увеличението при най-масовия бензин е с 0,11 лв/л. (4,07%), а при дизела с 0,16 лв/л. (6,02%). При газта скокът в цената е с 0,05 лв/л. (4,42%), метанът е поскъпнал с 0,01 лв/л. (0,5%).

Тенденцията и при четирите вида горива е към повишение на цената.

Преди по-малко от две седмици, когато цената на петрола се колебаеше около 85 долара за барел, Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация каза, че е възможно до края на годината черното злато да достигне 100 долара за барел, но въпреки това изрази мнение, че цените на горивата у нас няма да надвишат 3 лева за литър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От МВР казаха цялата истина за срива в системите си, вижте какво се случва
Next: Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.