Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юксел Кадриев получи най-чаканата вест, не е на себе си от щастие
  • Новини

Юксел Кадриев получи най-чаканата вест, не е на себе си от щастие

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
iukskskksadiasjdas.png

Голямо щастие се задава на хоризонта за водещия на новините по бТВ, Юксел Кадриев .

След злополучния му ведомствен апартамент, покрай който се вдигна скандал преди няколко седмици, сега журналистът най-сетне може да се усмихва спокойно, защото най-вероятно скоро в семейството му ще има сватба .

Той е развълнуван и щастлив, но също и толкова много е свито сърцето му. Защото е страшно ревнив баща.

Стана така, че поискаха ръката на единствената му и любима щерка Габриела .

Красивата девойка, която е студентка в Нов български университет, за пръв път признава публично, че се носи на крилете на любовта и се кълне във вечна вярност на своя избраник.

Габи има сериозен приятел на нейната възраст, с когото са неразделни.

 

Габриела Кадриева

Кандидат-зетят бил одобрен лично от ревнивия и строг баща Юксел, който държал да се увери в сериозните му намерения към неговата наследничка.

Кадриев гласувал доверие на момчето и пускал щерка си да пътува на романтични пътешествия в страната, но засега тя все още съжителствала с баща си, а не с гаджето си.

Габриела завърши училище през 2020 г. и веднага записа да учи висше в НБУ.

Докато бе тийнейджърка, баща й имаше проблеми с опърничавия й нрав и не криеше, че щерка му минавала през тежък пубертет. Докато бе в гимназията, Габи залитна по фолкаджийския имидж, сложи си филъри в устните, направи си татуировки, публикуваше провокативни снимки.

Откакто е студентка обаче била изключително отговорна и отдадена на образованието си и на момчето до себе си. Проблемите в тийнейджьрските и години и бунтовете, които правила, дошли най-вече заради тежкия развод между родителите й.

Новинарят и бившата му съпруга оперната певица Бонка, бяха в изключително лоши отношения и се съдиха за правата над Габриела.

В крайна сметка съдът отреди тя да остане при татко си. По-късно майка й замина в Босна и Херцеговина, където се омъжи повторно за настоящия си съпруг Янош Пасло.

Покрай абитуриентския бал на Габи, Бонка и Юксел успяха да стопят ледовете и да заровят томахавките. 50-годишният Юксел, за разлика от бившата си, е потаен в личния си живот и не издава дали има жена до себе си.

Известно е, че той споделя един покрив с майка си и дъщеря си, а там гостувал и кандидат-зетят.

Continue Reading

Previous: Ще берете краставици чак до октомври! С тази смес растат уникално бързо
Next: Млада жена посети майка си, но остана изненадана от думите й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.