Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юксел Кадриев хвърли бомба в ефира за убийството на Петър! Застрелян е от
  • Новини

Юксел Кадриев хвърли бомба в ефира за убийството на Петър! Застрелян е от

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
iukdalsdlasldas.png

Стопкадър бТВ

Водещият на БТВ съобщи изненадваща версия.

Излезе версия, че граничният полицай Петър Бъчваров е застрелян от упор, обяви Юксел Кадриев по бТВ.

„Излезе информация, че полицаят е застрелян от упор, това означава, че извършителите и загиналият са били един до друг.
Възможно ли е двете страни да са се познавали?“, попита Кадриев своя гост Валентин Радев.

Не изпускай тези оферти:

Възможно е, аз не не искам да правя спекулации, това ще стане ясно от следствието. Тези, които са стреляли с оръжие, знаят, че от такова разстояние може да се направи такъв точен изстрел в главата, много е близко, някакви метри.

Дали това е трафик на хора, на наркотици, или на нещо друго, това следствието ще го установи.

Но да се стигне до такъв драстичен случай да бъде убит, това са двама въоръжени души, те ги виждат, отговори бившият вътрешен министър.


Още от МВР:

Гилзи имаше на турска територия. Със сигурност е стреляно от там. Това заяви в ефира на Нова телевизия Станимир Станев, зам.-главен секретар на МВР по повод убийството на граничния полицай Петър Бъчваров край турската граница вчера.

„Оцелелият човек е разпитан още през вчерашния ден от следовател. При патрулиране са установили отвор в оградата.

Слизат от автомобила и двамата. Осветяват въпросния отвор, за да търси следи за преминаване и в този момент се възпроизвежда изстрел от турска страна и колегата пада долу. Не се вижда лице, чува се само изстрел.

Колегата от българската армия е започнал да отвръща на този огън по посока на светлината от изстрелите от отсрещната страна“, разказа Станев.

„Още не знаем колко са били хората, които са стреляли по нашите служители“, призна той.

„Тези двамата са турски граждани. Не знаем какви са мотивите и целите им. Нямам точна информация къде са задържани. Към Турция пътуват колеги от прокуратурата и следствието, пътуват и зам.-министри на МВР“, заяви зам.-главсекът на МВР относно двамата задържани в Турция.

„Намерено е и оръжието, с което е стреляно, както и патрони. Става въпрос за ловна пушка. Използван е сериозен боеприпас, който нанася сериозни поражения“, каза Станев.

„На наша територия няма установена група с мигранти. Работим по много версии“, заяви Станев.

Той посочи и основните три версии, по които се работи:

„Трафик на наркотици, каналджийство, отмъщение от страна на недопуснат мигрант. Събираме все още необходимите доказателства и провеждаме следствени действия“, добави той.

Виктор Николаев шашна Станев, казвайки му, че има версия, че гилзите са на българска територия, а не на турска.

„Не знам за тази версия, от вас я чувам. Не мога да я коментирам, като нямам такава информация“, каза той.

„Двамата служители не са видели никого, започнато е да се стреля директно по тях“, категоричен бе той.

Станев призна, че тази агресия е необяснима и за него. „За първи път се случва от много години насам. Мотивите ще бъдат изяснени много скоро“, вярва той.

„Колегите са оборудвани с два пълнителя – един със стоп патрони, и един с бойни“, уточни Станев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родих ги, отгледах ги, изучих ги, а когато аз имах нужда от грижи, те ме оставиха в дом за възрастни хора
Next: Елхово почерня от скръб-Убитият полицай готвел голяма сватба

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.