Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юксел Кадриев хвърли бомба в ефира за убийството на Петър! Застрелян е от
  • Новини

Юксел Кадриев хвърли бомба в ефира за убийството на Петър! Застрелян е от

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
iukdalsdlasldas.png

Стопкадър бТВ

Водещият на БТВ съобщи изненадваща версия.

Излезе версия, че граничният полицай Петър Бъчваров е застрелян от упор, обяви Юксел Кадриев по бТВ.

„Излезе информация, че полицаят е застрелян от упор, това означава, че извършителите и загиналият са били един до друг.
Възможно ли е двете страни да са се познавали?“, попита Кадриев своя гост Валентин Радев.

Не изпускай тези оферти:

Възможно е, аз не не искам да правя спекулации, това ще стане ясно от следствието. Тези, които са стреляли с оръжие, знаят, че от такова разстояние може да се направи такъв точен изстрел в главата, много е близко, някакви метри.

Дали това е трафик на хора, на наркотици, или на нещо друго, това следствието ще го установи.

Но да се стигне до такъв драстичен случай да бъде убит, това са двама въоръжени души, те ги виждат, отговори бившият вътрешен министър.


Още от МВР:

Гилзи имаше на турска територия. Със сигурност е стреляно от там. Това заяви в ефира на Нова телевизия Станимир Станев, зам.-главен секретар на МВР по повод убийството на граничния полицай Петър Бъчваров край турската граница вчера.

„Оцелелият човек е разпитан още през вчерашния ден от следовател. При патрулиране са установили отвор в оградата.

Слизат от автомобила и двамата. Осветяват въпросния отвор, за да търси следи за преминаване и в този момент се възпроизвежда изстрел от турска страна и колегата пада долу. Не се вижда лице, чува се само изстрел.

Колегата от българската армия е започнал да отвръща на този огън по посока на светлината от изстрелите от отсрещната страна“, разказа Станев.

„Още не знаем колко са били хората, които са стреляли по нашите служители“, призна той.

„Тези двамата са турски граждани. Не знаем какви са мотивите и целите им. Нямам точна информация къде са задържани. Към Турция пътуват колеги от прокуратурата и следствието, пътуват и зам.-министри на МВР“, заяви зам.-главсекът на МВР относно двамата задържани в Турция.

„Намерено е и оръжието, с което е стреляно, както и патрони. Става въпрос за ловна пушка. Използван е сериозен боеприпас, който нанася сериозни поражения“, каза Станев.

„На наша територия няма установена група с мигранти. Работим по много версии“, заяви Станев.

Той посочи и основните три версии, по които се работи:

„Трафик на наркотици, каналджийство, отмъщение от страна на недопуснат мигрант. Събираме все още необходимите доказателства и провеждаме следствени действия“, добави той.

Виктор Николаев шашна Станев, казвайки му, че има версия, че гилзите са на българска територия, а не на турска.

„Не знам за тази версия, от вас я чувам. Не мога да я коментирам, като нямам такава информация“, каза той.

„Двамата служители не са видели никого, започнато е да се стреля директно по тях“, категоричен бе той.

Станев призна, че тази агресия е необяснима и за него. „За първи път се случва от много години насам. Мотивите ще бъдат изяснени много скоро“, вярва той.

„Колегите са оборудвани с два пълнителя – един със стоп патрони, и един с бойни“, уточни Станев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родих ги, отгледах ги, изучих ги, а когато аз имах нужда от грижи, те ме оставиха в дом за възрастни хора
Next: Елхово почерня от скръб-Убитият полицай готвел голяма сватба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.