Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясна е причината за изчезването на Сашко
  • Новини

Ясна е причината за изчезването на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
sasashaskhasoyyoyo.jpg

Милко Михалков и Веселин Георгиев от Клуба по пара и делтапланеризъм в Перник са хората, открили Сашко, който изчезна преди 9 дни. “ По-рано днес детето беше намерено край радомирското село Червена могила.

 Спасителите на Сашко се отказаха от наградата от 100 хил. лв., обявена вчера от бащата Александър Цветков.

„Ние пари не искаме“, заявиха те пред журналисти по време на брифинга.

„Детето е оцеляло, защото се борило. През цялото време то е било в планината. Мястото, където го открихме, е дълбоко дере. Детето е било в безпомощно състояние, борило се е. По външния му вид си личи, че се е движело – мръсен, изтощен, гладен. Дадохме му вода и го сгряхме. Планината може да е майка и мащеха, в случая е била майка”, каза Милко.

Не изпускай тези оферти:

„Респект към детето! Оцеляло е само, ние само му помогнахме да се прибере. Той е боец!”, добави още спасителят. Първото, което детето казало, е да поиска вода.

Човекът, който първи е видял Александър, е Веско. За този миг каза: „Не можах да повярвам. Пет секунди стоях и го гледах. В момента, в който видях, че си пое въздух и мръдна, извиках едно момче до мен, за да го завием и затоплим”, сподели мъжът. 

„Вече имаме повод да се усмихнем. Сашко е намерен жив. В добро състояние е“, заяви кметът на Перник Станислав Владимиров.

Шефът та РДВР Перник Павел Млеканов разказа, че районът е изключително труден за проверка. „Версиите бяха много, нито една не е отхвърлена, но здравата логика сочеше, че трябва да бъдем в планината“, каза той.

„Сашо се чувства добре и се гушна в мен! Благодаря на всички“, това написа в своя фейсбук профил бащата на изчезналия Александър, който бе открит днес.

Мъжът е при момчето в „Пирогов“. Първоначалните данни от изследванията на Сашко сочат, че има леки отклонения в кръвната захар и други, но като цяло показателите му са стабилни. Детето ще остане в болницата за наблюдение няколко дни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Излезе повече информация от прегледа на Сашко в Пирогов за претърпените наранявания
Next: Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.