Катя свали престилката и я тръсна леко, за да паднат полепналите косми.
— Люда, днес ще си тръгна по-рано, на Витьок му е рожденият ден — каза тя на колежката си, докато прилежно подреждаше инструментите. Колежката само кимна, продължавайки да прави прическа на пълничка дама — тяхна редовна клиентка.
— Само се дръж прилично, недей да се хващаш на номерата на баба Яга! — заклати тя свит юмрук, предупреждавайки Катя да внимава със свекървата. Катя се усмихна презрително.
„Баба Яга“, както Катя наричаше новата си свекърва, беше истинска майсторка на провокациите. Но днес на Катя никак не ѝ се искаше да си трови настроението. Все пак Виктор има празник и Катерина ще се старае да бъде идеалната съпруга.
Сега дори ще се затътри през целия град до сладкарницата, откъдето любимата свекървичка обича да поръчва печива:
— Мамо, харесала съм празнична торта за сина Ви, днес все пак има рожден ден.
Е, нищо, че снахата ще се тресе в два вида градски транспорт с грамадната кутия. Нали не е Зоя Петровна да си развали удобството?
Катя вече беше вдигнала крак на стъпалото на пристигналия автобус, когато телефонът ѝ в джоба иззвъня.
— Мило, — разнесе се в слушалката приглушеният глас на мъжа ѝ, — поканих Карина и Сергей на празненството. Надявам се, че нямаш нищо против?
Сграбчила се за дръжката на автобуса, Катя се стегна, огледа се безпомощно. Час пик, навалица хора. Естествено, че беше против, защото Карина е бившата съпруга на Виктор. Но сегашният ѝ мъж, Сергей, му е пряк шеф. Я опитай да възразиш… Още повече, че Виктор ѝ намекваше за предстоящо повишение.
Жената мълчеше напрегнато, а Виктор се разсмя от другата страна:
— Хайде стига се впрягай. Карина отдавна е в миналото. А пък рожден ден е — идеален повод да постоплим отношенията със Сергей. Ти готвиш чудесно, нали?
Катя се опита да овладее емоциите и едва се усмихна.
„Добре де, щом това е твоят празник…“ — помисли си тя, но усещаше как тъничките и бездруго проценти на добро настроение стремително падат. Карина, Сергей и Виктор работеха в една и съща фирма.
Преди осем години Карина, която тогава била новопостъпила счетоводителка, напуснала „безперспективния“ снабдител Витя и отишла при новия си шеф — Сергей. Виктор тогава идваше при Катя за подстригване и често се оплакваше от коварството на жена си. Тежко изживя развода. Катя, от чиста човечност, го изслушваше. Няма по-добър психотерапевт от фризьора. Само че много скоро Катя от „жилетка за сълзи“ се превърна в любима жена, а после и в съпруга на Виктор.
Разговорите за бившата престанаха. Изглеждаше, че Виктор изцяло се беше потопил в новите семейни отношения. Макар че, когато Катя ходеше с мъжа си на фирмени събития, неведнъж забелязваше какви погледи Карина хвърля към него.
„Навярно още го обича, но умът ѝ е прекалено пресметлив, за да зареже богатия Сергей“ — мислеше си Катя.
Загледана в невесели мисли, тя едва дотътри огромната кутия с тортата до входа на блока. Лихорадъчно се чудеше как да отвори вратата, когато тя сама се разтвори и изскочи съседката Алла.
Катя залитна и Алла се хвана за нея, за да не падне тортата.
— Извинявай, малко те бутнах — зацвърча момичето. — А защо си така унила?
Катя бавно се освободи от ръцете ѝ, мислейки си за своето, когато чу:
— Какво, сега торти ли печеш? Спря ли да подстригваш? — явно на Алла ѝ се говореше. — А, да, Зоя Петровна каза, че си загубила квалификация и я била изскубала като пудел.
Катя я изгледа тежко… Алла, усетила, че е казала нещо неуместно, се измъкна набързо. Мърморейки проклятия за отмалелите си ръце от тежката кутия, Катя тръгна нагоре по стълбите. Зоя Петровна, разбира се, никога не е крила, че е разочарована от избора на сина си — „Как така заряза перспективна счетоводителка и се ожени за фризьорка?“ Но вече от години свекърва ѝ си правеше прическите само при нея. И Катя нито веднъж не беше чувала упреци към професионалните ѝ умения.
Влетя в пустия апартамент, остави внимателно кутията с тортата на масата и поклати глава.
„Достатъчно мрачни мисли, днес е празник!“ — напомни си тя. И се захвана да сложи месото с картофи във фурната, после да доукраси салатите, подготвени от вчера. Тъкмо закрепваше с клончета копър салата „Мимоза“ в красива купа, когато се чу тряскане от входната врата.
— Хайде, взимай си този нехранимайко! — поде още от коридора Зоя Петровна. Тя дърпаше за ръка внука Льошка — първокласник.
— Само виж какво отгледа! И той е от твоята кръв… — сопна се свекървата, ядосана.
Льоша безуспешно се опитваше да скрие под шкафа скъсана ученическа раница. Катя, минавайки през залата с купчина чинии, само поклати глава. Синът щеше да изчака, щеше да поговори с него по-късно.
Момчето хукна в кухнята.
— Мамо, гладен съм, дай нещо!
Катя не успя да отвърне, понеже чу злобно цвърчене на Зоя Петровна, която се беше надвесила над тенджерата от вчера.
— Ох, какво може да ти даде тя? Само помии!
Свекървата ровеше в хладилника, бъркайки с черпак във вчерашната супа, докато Льоша хвърли бегъл поглед към баба си, отмъкна си една филия с червен хайвер и я изяде на две хапки.
— Може ли още? — попита той.
Катя сбърчи вежди.
— Изчакай, ей-сега ще дойдат гостите и ще седнем на масата.
Льошка погледна тъжно ястията на масата, въздъхна и тръгна към детската. Зоя Петровна на секундата се прицели в снаха си:
— Катя, как може така? Нямаш никакъв контакт със сина си!
Тя беше заела поза с ръце на кръста, громолейки с едър глас, явно гордеейки се със себе си:
— Така почва всичко. Първо майка си не почита, после ще бие жена си, а най-накрая — и в затвора ще влезе!
Катя се спря изумена. Не разбираше какво ѝ става на свекърва ѝ.
Почти не се виждаха често, а сега бабата явно си правеше „шоу-програма“.
— Зоя Петровна, ще поговоря със сина си. — рече Катя по-спокойно. — По-добре кажете — какво за прическата Ви не харесахте толкова, че и съседите вече знаят? Чак и клиентите да ми избягат.
Свекървата я погледна злобно и се усмихна криваво:
— Ех, толкова по-добре, ако ти се разотидат клиентите… — изтърси тя, човъркайки салата, която бе готова за поднасяне. — По-бързо ще си намериш нормална работа — да станеш счетоводителка, например.
И в главата на Катя нещо изпука. Ето откъде идвала работата: на баба Яга не ѝ дава мира, че снахата не препуска насам-натам с луксозна кола като счетоводителката Карина.
Катя си пое въздух. Ако досадата със супата (помия, демек) можа да преглътне, сега вече чашата преливаше. Тя се беше старала толкова… Вчера цяла вечер реди „Мимоза“, а сега Зоя Петровна ѝ ровичка в салатите…
— Извинете, но аз не съм Карина — подхвана Катя, но свекървата я прекъсна с яростен поглед:
— Недей да се сравняваш с нея! Каринка превърна безмозъчния Сергей в директор, а ти си под чехъл сложи Витенька и му съсипа кариерата!
Катя зяпна, разтворила уста, от тази несправедлива нападка, когато входната врата се хлопна и пространството се изпълни с весела женска глъчка и аромат на тежък парфюм.
— Пристигнахме! — надникна Виктор в кухнята. Той се промъкна край тромавата Зоя Петровна, а Катя, измежду тях, успя да стигне до коридора. Там пред огледалото се нагласяше Карина, без капка притеснение, дооправяйки наситеночервеното си червило.
— Сергей се забави при клиентите — прошепна Виктор на жена си. — А Каринка няма кола — поправят ѝ я, та я взех аз от офиса. Хайде да ни направиш кафенце…
Катя се отмести и пусна „скъпата“ гостенка да мине. Тя тръгна, полюшвайки ханш, и веднага Виктор я последва подръка. А от кухнята се зададе Зоя Петровна:
— Кариночка, колко чудесно изглеждаш! Този цвят върху устните е страхотен. И какъв подарък купи на Витенька?
Карина с удоволствие описваше достойнствата на лаптопа, който щеше да подари, докато свекървата ѝ се възхищаваше от високата му цена. Катя се чувстваше напълно излишна.
Сепна я изведнъж гласът на Виктор, който настояваше за кафенце:
— Катю, хайде де, направи ни!
Тя го изблъска от пътя, втурна се към кухнята:
— Защо не сте спрели в някое кафе по пътя, като искате толкова кафе?! Аз още не съм довършила салатите, а и майка ти не ми дава мира!
Катя нареждаше рулцата — „патладжан с орехи“, когато зад нея се чу:
— Фу, какво е това? — отново Зоя Петровна. — Не можеше ли да отидем в ресторант? Сега ще се съберат у нас „почтени“ хора, а то тук – някаква Мимоза ала колхоз…
До нея беше и Карина, която с отвращение гледаше салатата, сочейки я с изящно лакиран пръст. Катя се изчерви до уши, искаше ѝ се да отвърне подобаващо, но на вратата се позвъни и Виктор хукна да отваря. Карина също се понесе натам. А Зоя Петровна сръга Катя в ребрата:
— Махни това безвкусие! Слуша ли какво каза Карина? Моят син ей-сега ще стане началник отдел, не може да го изложиш. Подреди всичко по нов начин и ги обслужи „като хората“!
Катя не успя да реагира, защото свекърва ѝ сграбчи кофата за боклук и замете в нея почти всичките предястия от масата. Остана само разровената „Мимоза“.
— Какво правите?! — извика Катя, сграбчвайки ръката на Зоя Петровна. — Разкарай се оттук, ако не ти харесва. И вземи си „бившата снаха“ със себе си!
Бясна, тя стисна толкова силно китката на свекърва си, че онази изхленчи:
— Витя, Витенька, помогни, лудата ме преби!
Жената не спираше да крещи дори и след като Катя я пусна. В кухнята се втурна Виктор, тръгна да търси обяснение, а Катя само го загледа в лицето — от брадичката до носа му беше замазано с вече познатото ярко червено червило.
— Тя е побесняла! Удари ме и изхвърли цялата храна в кофата! — пищеше свекървата, обиждайки невястата. — Катя, какво правиш?! — изсумтя Виктор, зачервен като рак.
А Катя стоеше скръстила ръце.
— И кога Карина успя да те омаже по брадата? — попита тя спокойно, бутаща го към огледалото. — Виж се на какво приличаш. Старата любов не ръждясва, а?
В гласа ѝ се долавяше студен метал. Виктор почна да отрича:
— Стига глупости, тя само ме поздрави…
Катя издърпа престилката си и му я хвърли в лицето:
— Ето ти я, изтрий се, за да не се излагаш. Дотук съм, продължавайте без мен.
Тя отиде в спалнята да си събере сакчето. Добре че мислеше утре да ходи при майка си на вилата и трябва само да добави няколко неща. Виктор с наведена глава я настигна, отчаян:
— Къде тръгваш? Гостите?
Катя го избута, надникна в детската:
— Льоша, айде да тръгваме при баба на вилата. Оправяй раницата.
Момчето възкликна радостно „Ура!“ и хукна да се стяга. Катя реши да вземе и нещо за ядене. Затова пак мина през кухнята, където се сблъска с Виктор:
— Кажи честно… — рече му тя, — защо беше тази постановка? Да се перчиш пред Карина, ли? Или целта беше аз да си тръгна?
Съпругът изсъска ядно:
— Стига истерии. Кой ще сложи масата?
Катя влезе в кухнята, където я чакаше… Карина! Бившата съпруга беше подпряна на прозореца с дамска цигарка, гледайки я кисело.
— Кой ще сложи масата, питаш? — повтори почти весело Катя. — Ами ето, тя!
Тя взе единствената останала табла с „Мимоза“ и я залепи направо в гримираната мутра на Карина:
— Или идете в някое заведение! — разсмя се Катя, отърсвайки салатените парченца от ръцете си. — Нали любовницата ти ще ти подскаже какво да правиш…
За секунда тя спря поглед на втрещеното лице на Сергей, който току-що беше пристигнал незабелязано. Като риба на сухо, мъжът се оглеждаше ту към жена си, цялата в салата, ту към Виктор, омазан в червило. Отдавна подозираше, че Карина му изневерява, а ето го и очевидното доказателство.
„Чуден подарък за рождения ден“ — помисли си Катя, подбутна Льоша да върви към вратата и излезе. „Добре, че имам онази бабина квартира отпреди брака. Няма да виждам тези хора чак до делото за развод…“ Разбира се, ще се наложи да се откажа от наема, който получавах за нея, но с моята професия гладна няма да остана.