Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
1 лъжица и заспивам като пор- комар не може да ме събуди даже, а на сутринта съм като нов човек eddandasldasuj.jpg
  • Новини

1 лъжица и заспивам като пор- комар не може да ме събуди даже, а на сутринта съм като нов човек

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Сънят е едно от блаженствата, достъпни за всички. Но, за съжаление, всички сме запознати със ситуацията, която...
Read More Read more about 1 лъжица и заспивам като пор- комар не може да ме събуди даже, а на сутринта съм като нов човек
Усмивките се отлагат: Плевнелиев и Паси удариха на камък pelvenvanvsnvas.jpg
  • Новини

Усмивките се отлагат: Плевнелиев и Паси удариха на камък

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Росен Плевнелиев и Соломон Паси не могат да съберат контактна група, която да координира предстоящите преговори, пише...
Read More Read more about Усмивките се отлагат: Плевнелиев и Паси удариха на камък
Бойко Борисов спечели изборите, но звучният шамар, който зашлеви на Кремъл не закъсня bsaobasibkasbo.jpg
  • Новини

Бойко Борисов спечели изборите, но звучният шамар, който зашлеви на Кремъл не закъсня

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
ГЕРБ няма да влезе в пленарната зала на откриването на новото Народно събрание, ако руската посланичка Елеонора...
Read More Read more about Бойко Борисов спечели изборите, но звучният шамар, който зашлеви на Кремъл не закъсня
Линда на Петков се върна в Канада, но започна да се държи супер странно и подозрително, вижте lindaksdnasdnasdk.jpg
  • Новини

Линда на Петков се върна в Канада, но започна да се държи супер странно и подозрително, вижте

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Съпругата на Кирил Петков отново се завърна в родната Канада. Линда Петкова публикува снимка в личния си...
Read More Read more about Линда на Петков се върна в Канада, но започна да се държи супер странно и подозрително, вижте
Експерт за увеличението на пенсиите: Най-бедните са най-ощетени eskperpeat.jpg
  • Новини

Експерт за увеличението на пенсиите: Най-бедните са най-ощетени

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Около един милион пенсионери не са получили никакво увеличение на пенсиите си. Това обясни пред NOVANEWS икономистът...
Read More Read more about Експерт за увеличението на пенсиите: Най-бедните са най-ощетени
Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия vedajriashasih.png
  • Новини

Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Ако посланичката на Руската федерация Елеонора Митрофанова не бъде поканена на тържественото откриване на 48-ото НС, това...
Read More Read more about Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия
България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград iliqfatimtmete.jpg
  • Новини

България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Окръжният съд в Благоевград призна за виновен и осъди на 3 години „лишаване от свобода“ с 5-годишен...
Read More Read more about България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград
Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще vtikraoraosr.jpg
  • Новини

Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Мотоциклетният пилот Виктор Стееман (Нидерландия, МТМ Кавазаки) почина на 22-годишна възраст след катастрофа в първото състезание на...
Read More Read more about Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще
Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална baanasnoasoan.jpg
  • Новини

Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Пред същия блок горяха два автомобила Спасиха мъж от горящ апартамент в София. Пожарът обхвана жилище на...
Read More Read more about Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална
Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце germaranrasir.jpg
  • Новини

Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
Само едно единствено число не стигна на нашенец от Родопите, който работи в Германия. Той си е...
Read More Read more about Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 063 2 064 2 065 2 066 2 067 2 068 2 069 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • България осъмна с 4 кръстта. Гледката на мястото е зловеща, хората плачат за Валери, Краси и другите младежи
  • От последните минути! Нещо става: Почерня от полиция под моста на Пловдивския панаир
  • Жесток скандал избухна в Ергенът: Любов в рая! Галена отмъква втория мъж на Цвета, ясновидката заплаши да…
  • Руските медии бият тревога: Драма със самолета на Путин над Москва
  • Един човек загина при катастрофа между два леки автомобила на път I-5 между Крън и Казанлък. Сигналът за пътнотранспортното произшествие е подаден в 10:22 часа днес. 
  • На 14 г. е синът на убитата в Пловдив 45-годишна жена. Смъртта ѝ настъпила вследствие на нараняване с нож. По неофициална информация момчето е било задържано тази сутрин и отведено с белезници.
  • „Ружа Игнатова е жива. Чисто по оперативни данни или от приятелски чужди служби нямаме налична информация нито за промяна на визията, нито за това
  • Къде са потънали 3-те милиона евро източени от пловдивските лекари – дали ще бъдат възстановени?
  • Ето колко злато са добили “Дънди прешъс метал” от мината край Крумовград
  • Преподавателка каза в “Стани богат” какво е най-важно да се върне в училищата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.