Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Думи няма за трагедията Диляна Янкова издъхна часове след съпруга си Стамат навръх Голяма Богородица diqlnqlnlasn.jpg
  • Новини

Думи няма за трагедията Диляна Янкова издъхна часове след съпруга си Стамат навръх Голяма Богородица

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Диляна Янкова издъхна минути след касапницата от тежките си травми Тази сутрин е починал и 51-годишният Стамат...
Read More Read more about Думи няма за трагедията Диляна Янкова издъхна часове след съпруга си Стамат навръх Голяма Богородица
Петков се измъкна от директен сблъсък с Борисов, сложи Рашков за водач на листа в petodeoovcha.jpg
  • Новини

Петков се измъкна от директен сблъсък с Борисов, сложи Рашков за водач на листа в

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Бившият вътрешен министър Бойко Рашков се очаква да бъде водач на листата на “Продължаваме промяната” в Перник,...
Read More Read more about Петков се измъкна от директен сблъсък с Борисов, сложи Рашков за водач на листа в
Шофьорът на автобуса факла от Тракия предотвратил огромна трагедия shootarakrairq.jpg
  • Новини

Шофьорът на автобуса факла от Тракия предотвратил огромна трагедия

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Шофьор герой, проявил висок професионализъм, е предотвратил голяма трагедия при горящия автобус край Бургас днес, пише Флагман.бг....
Read More Read more about Шофьорът на автобуса факла от Тракия предотвратил огромна трагедия
За пример! Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне veevleleuterinov.jpg
  • Новини

За пример! Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Заможно турско семейство доизплати жилищен кредит на млада двойка от Велико Търново.По този начин чуждите благодетели се...
Read More Read more about За пример! Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне
Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова dalavlevieir.jpg
  • Новини

Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
„Вчера получих заплашително предупреждение да спра да говоря за газовите далавери, осъществени през посредници. Съобщението, предадено ми...
Read More Read more about Заплашиха ме да си затварям устата за далаверите с газа, каза Мая Манолова
От последните минути: Изхвърлиха шефовете на Булгаргаз, назначени от ПП bulgalglasgas.jpg
  • Новини

От последните минути: Изхвърлиха шефовете на Булгаргаз, назначени от ПП

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Назначен е нов шеф на “Булгаргаз”. Това е Деница Златева. Целият борд на директорите е сменен, съобщава...
Read More Read more about От последните минути: Изхвърлиха шефовете на Булгаргаз, назначени от ПП
В България ми даваха 6 месеца живот, в Испания ме оперираха 7 пъти без пари и ме спасиха raksasitasoriq.jpg
  • Новини

В България ми даваха 6 месеца живот, в Испания ме оперираха 7 пъти без пари и ме спасиха

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
39-годишната Яница Димитрова от с. Яхиново, която преди 11 години напуска шумната София, където 7 години е...
Read More Read more about В България ми даваха 6 месеца живот, в Испания ме оперираха 7 пъти без пари и ме спасиха
Слънцеядът Иван Стойчев: не съм ял храна от 2009 година slusncncneqqdd.jpg
  • Новини

Слънцеядът Иван Стойчев: не съм ял храна от 2009 година

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Възможно ли е да спрем храната завинаги? Дори не си го мечтаем. Знаем какво се случва с...
Read More Read more about Слънцеядът Иван Стойчев: не съм ял храна от 2009 година
Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й rqumanafoafolk.jpg
  • Новини

Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Децата на фолк певицата Румяна пораснаха без нея. На 30 юли тази година се навършват 22 години...
Read More Read more about Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й
Сашка Васева заживя при бившия си мъж ashaksvkaskvkasv.jpg
  • Новини

Сашка Васева заживя при бившия си мъж

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
Сашка Васева започва да се възстановява с плавни темпове и вече може сама да се грижи за...
Read More Read more about Сашка Васева заживя при бившия си мъж

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 217 2 218 2 219 2 220 2 221 2 222 2 223 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.