Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жестоко наказание очаква дядо Благой от Първомай
  • Новини

Жестоко наказание очаква дядо Благой от Първомай

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
balgalsogasog.jpg

Апелативен съд – Пловдив потвърди най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо 80-годишния Благой Цветилов, който е обвинен в извършване на убийство.

 

На Благой Цветилов е повдигнато обвинение за това, че на 21.10.2022 г. в землището на Първомай умишлено е умъртвил Митко Иванов с два изстрела със законно притежавана ловна пушка, след което се предал на полицията.

 

Не изпускай тези оферти:

За това престъпление Наказателният кодекс предвижда санкция лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 

След анализ на събраните до момента доказателства, показанията на свидетели, самопризнанията на обвиняемия и медицински справки, апелативните магистрати прецениха, че правилно Окръжният съд е приел,че може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Благой Цветилов към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

 

Съдът отхвърли като неоснователно искането на защитата на Благой Цветилов за „домашен арест“.

 

Апелативният съд прие, че при мярка различна от „задържане под стража“ има реална опасност от извършване на престъпление, която произтича от механизма на извършване на убийството, при което обвиняемият веднъж е стрелял и уцелил пострадалия в лявата гръдна половина, а след това го прострелял и в главата.

Определението Апелативен съд – Пловдив е окончателно.


Още криминални новини:

Двама младежи загинаха при катастрофа днес на територията на община Сапарева Баня.

Пътният инцидент е възникнал около 12.00 ч. на пътя между с. Овчарци и Сапарева баня между лек автомобил фолксваген и междуградски автобус, изпълняващ разписание, съобщиха от ОДМВР-Кюстендил.

При сблъсъкът между колата и автобуса на място е загинал водачът на лекия автомобил и пътник от автомобила, двама пътници от лекия автомобил също са пострадали. Няма пострадали от пътниците в автобуса.

Екипи на Спешна помощ са транспортирали ранените за оказване на медицинска помощ. Местопроизшествието се обслужва и в момента от екипи на РУ Дупница, пожарната и медици. По случая започнато следствено дело.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЯКА ПРОМОЦИЯ! Пастърма за 112 лв. килото в Кауфланд
Next: Лежиш 30 дни на легло и получаваш 22 000лв. – Търсят се 12 мъже и 12 жени за експеримент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.