Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И таз добра! Удар за вечните Николета Маданска и Венелин Петков, ето какво крият
  • Новини

И таз добра! Удар за вечните Николета Маданска и Венелин Петков, ето какво крият

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
nisknksnsons.jpg

От седмици спортната журналистка непрекъснато прави включвания в социалните мрежи не от семейния дом в Бистрица, а от Лозен

Нещо странно става във връзката на Венелин Петков с майката на двете му деца – Николета Маданска. От седмици спортната журналистка непрекъснато прави включвания в социалните мрежи не от семейния дом в Бистрица, а от Лозен.

Бивши колеги на телевизионерите, които са свидетели на зараждането на любовта им в бТВ, вече се питат дали Венелин и Николета все още са заедно.

Венелин Петков е от хората, които не са много активни в социалните мрежи. Той пуска снимки в инстаграм от дъжд на вятър, а във фейсбук обикновено коментира актуални политически събития, избягвайки темите, свързани с личния си живот.

Не изпускай тези оферти:

За сметка на това обаче майката на синовете му – Николета Маданска, описва в подробности ежедневието си с двете невръстни момчета – бебето Михаил, което още няма годинка, и батко му Йоан, който скоро трябва да стане на две.

Спортната журналистка редовно отбелязва точно къде се намира с децата си и в последно време прави впечатление, че мястото не е Бистрица както преди. Излязлата в майничнство водеща от бТВ най-често прави включвания от Лозен и никога от дома на Венелин. Това буди сериозни съмнения, че двойката не живее заедно.

Подозренията за раздяла се подхранват и от факта, че Николета е спряла да следва в инстаграм своята официална половинка. Наистина, Венелин продължава да я следва, но предвид неговата слаба активност в социалните мрежи това едва ли може да се смята за показател, пише Уикенд. Маданска е изтрила от профила си в мрежата единствените семейни снимки с Петков, които досега е публикувала.

Известно е, че заради подбуди, които повечето хора трудно могат да си представят, двойката избягва да показва общи фотоси в публичното пространство. Николета и Венелин винаги са се държали пред хората така, като че ли не са семейство. Малко след като се роди първият им синобаче, щастливата майка публикува в инстаграм две снимки с бебето и неговия татко.

Това стана на Коледа 2020 година. Тогава за първи път и бившият директор на новините в бТВ публикува семейните снимки в своя профил в мрежата.

В същото време водещата никога не е проявявала такава дискретност спрямо другите си близки, включително родителите си Това навежда на мисълта, че е обвила връзката си в мистерия не по собствено желание, а заради Петков.

Всички промени в поведението на Маданска в социалните мрежи карат много хора да подозират, че с Венелин сас е разделели. Към момента липсва официална информация за това от страна на двойката, но знаците, които биха могли да издават такава раздяла, са твърде много, за да бъдат пренебрегнати.

Оказва се, че Венелин Петков е голям враг на сватбите. Бившият шеф на новините и публицистиката в Би Ти Ви нямал намерение да отстъпи от принципа си дори заради майката на двете му деца. По-младата от него с 12 години Николета Маданска напразно се надявала, че известният журналист най-после ще се навие да направят венчална церемония, в която отрочетата ще имат главна роля.

Петков въобще не вярвал, че един подпис може да заздрави чиято и да било връзка.

Може би тъкмо заради това си мачовско упорство той не успя да остане с дългогодишната си любов Гена Трайкова. Освен всичко друго, сега на Петков му се струвало, че ще е комично на 50 да се маскира на младоженец.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заливката прави баницата! Ако искате да е хем хрупкава, хем сочна, полейте я с това
Next: Лора Крумова рухна в ефир, едва сдържа сълзите си за своя колежка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.