Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато глас от входа на църквата прекъсна сватбата, булката се изненада, има защо
  • Новини

Когато глас от входа на църквата прекъсна сватбата, булката се изненада, има защо

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
weeddastasga.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Посещавали ли сте католически храм по време на служба? Било то кръщене, сватбена церемония или заупокойна молитва?
Направило ли ви е впечатление, че всяка церемония, независимо от нейния характер, е съпроводена от пеене на проповедник, свещеник или църковен хор?

В лишеното от всякаква помпозност помещение с голи стени и прозорци с причудлива форма, с редовете столове, напомнящи тези в киносалон, с величествения олтар в дъното, църковната музика звучи – в зависимост от повода – затрогващо идилично, вдъхновяващо тържествено или успокояващо наранените души…

Конкретно на видеото ще видите една католическа сватба, завършваща по твърде оригинален начин! След като младоженците са се врекли да се грижат един за друг и да се обичат вечно, присъстващи на събитието техни приятел ги изненадват с изпълнение на песен, която придава особена тържественост и неповторимост на събитието и предизвиква спонтанно сълзи в очите на младоженката!

Надяваме се, че ще споделите одобрението на присъстващите на сватбата, изразяващо се в спонтанни продължителни ръкопляскания, за изненадващото, така оригинално по замисъл, хорово изпълнение на особено тържествената песен!

И още няколко думи за вълшебното въздействие на музиката:
Безспорно е твърдението, че музиката влияе на човешките емоции. Някои песни ни правят гневни, други тъжни, а трети ни настройват романтично. Но възможно ли е музиката да оказва въздействие на здравето?

Изследвания на психолози от университета „Дюк“ установиха, че музикалната терапия може да подобри човешкото здраве. Специалистите установяват, че звуковите вълни предизвикват реакции върху централната нервна система, а това влияе благотворно на човешкия организъм.

До подобно заключение стигнаха и учени от щата Мериленд. Те проведоха експеримент, който доказа, че слушането на любимата музика води до разширяване на кръвоносните съдове с 26%.
Музикална терапия
Според учените музиката може да лекува психически разтройства като депресия, тревожност, безсъние и здравословни проблеми като високо кръвно, болки в корема и проблеми с алкохол.

Експертите са подбрали мелодии, които се оказват лечебни за съответните състояния.
За тревожност се препоръчва шеста симфония на Бетховен.
При безсъние – пролетна песен на Менделсон
При заболявания на нервната система – валсовете на Щраус
При потиснатост – „Пролет“ на Вивалди

При високо кръвно – „Сватбеният марш“ на Менделсон
При мигрена – „Един американец в Париж” на Гершуин
При болки в корема – валсовете на Чайковски
За проблеми с алкохола и никотина – „Аве Мария” на Шуберт
При проблеми с хормоналните жлези – рок музика
При проблеми със зрението – симфониите на Моцарт

Музиката се използва като терапия от хилядолетия. Още в Древен Египет и Гърция лекарите са използвали вокалната терапия и са изписвали „музикални рецепти“, с които да се повлияе на засегнатата област.

Причината, някои мелодии да има толкова силно влияние върху физическото и психическото здраве е, че нервните импулси, които възникват при определени звуци, имат същата честота като самите звуци.

Според закона за резонанса – всеки обект трепти със собствена вибрация. Трептенията при човек се изравняват с трептенията на околната среда. По този начин можем да си влияем както положително, така и отрицателно, пише sanovnik.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие
Next: Списък на лошите навици, които пречат на забогатяването на тези, които все още не са го направили

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.