Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка
  • Без категория

Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_22

На днешния ден легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години. Тя е родена на 12 декември 1965 г. в Камено, Бургаско. Своите певчески изяви започва като ученичка.

Завършва музикалното училище в Котел със специалност “Кавал“ и втора специалност “Народно пеене“. Свири и на пиано. Известно време работи като учителка по музика в село Антоново. След това се отдава на кариерата си на певица. Била е и солистка на Странджанския оркестър. След напускането му работи в заведения в Бургас, София и бивша Югославия.

Истинският й успех обаче идва с музикална компания “Милена рекърдс“, която издава всичките й албуми. За най-големия си хит “Две очи разплакани“ Румяна споделя, че е написала музиката и текста на песента почти едновременно в много тежък момент, когато е изживявала раздялата със съпруга си и баща на двете й деца – Руси Андролов.

Трагичен инцидент слага край на живота й, когато певицата е в разцвета на своята музикална кариера. На 30 юли 1999 г. край Сливенското село Блатец, голфът, в който пътува Румяна, се удря челно в микробус Фиат.

Тя загива на място, а двете й деца Марияна и Илиян, които тогава са съответно на 10 и 12 години, са откарани в тежко състояние в болница. Там престояват месеци и чак след изписването научават за смъртта на майка си.

Автомобилът е управляван от приятеля на Румяна – музикантът Любо, който е виновен за катастрофата. Той оцелява, макар и с два счупени крака. Въпреки обещанието, че ще грижи за децата на покойната си приятелка, певецът изчезва и не изпълнява даденото обещание.

Дъщеря й Марияна, която наскоро стартира професионалната си музикална кариера с хита на майка си в нов аранжимент – „Колко те обичам“, емоционално разказва за скъпите моменти с нея. Най-ярките й спомени са от годините, когато живеят в София.

„Мама беше много ангажирана, но винаги, когато имаше свободно време, играеше с мен и брат ми. Спомням си как ходехме в Южния парк, ритахме топка, а вечерно време гледахме филми, отдаваше ни цялото си внимание… Беше невероятна майка! Всички спомени с нея са безценни, но тези може би са последните, които имам – моментите, които тя прекарваше заедно с нас.“ – споделя с днешна дата наследницата на фолк звездата.

Въпреки че от трагедията е минал повече от четвърт век, Марияна още не е простила на Любо, който макар и неволно, убива майка й. „Зная, че той не е искал да го направи нарочно, затова не го обвинявам, но в същото време не мога да му простя!“ – изплаква болката си тя.

Като малка често сънувала майка си, но през последните няколко години изведнъж тези сънища спрели. И така допреди месец-два, когато легендата на попфолка се появила в съня на дъщеря си.

„Тя беше изключително красива, усмихната, но не ми говореше, не ме и погледна, но аз я гледах през цялото време – Господи, колко беше красива! А сънят беше толкова реален, че като се събудих, започнах да плача, защото в действителност нея я няма!“ – разказва дъщерята, наследила таланта й.

За болката, която Марияна носи в сърцето си от малка, няма лек. А и времето, според нея, не лекува. Точно обратното.

„Със сигурност, колкото повече минават годините, липсата й става все по-голяма. Независимо на колко години сме, майката е една и тази ласка няма кой да я замени“ – емоционално говори тя, пише Signal.bg.

Тя би искала да каже на майка си, ако я гледаше някъде от небето, колко много й липсва и колко силно я обича.

Continue Reading

Previous: От срязания крак до световния връх: Кой спаси Карлос Насар?
Next: Изпратих дъщеря си на рожден ден на приятелка и когато отидох да я взема, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.