Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пламъци край Варна! Предаваме от горещата точка между Бенковски и Здравец, няма гасене
  • Новини

Пламъци край Варна! Предаваме от горещата точка между Бенковски и Здравец, няма гасене

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
vasrnasnransrs.png

Трети ден не може да бъде напълно потушен пожар, възникнал от сухи треви между варненските села Бенковски и Здравец, намиращи се на територията на община Аврен, съобщи БНР.

Огънят е обхванал над 200 декара смесена гора.

Няма опасност за жителите на населените места в района.

Четири екипа огнеборци са на място, подпомагани и от доброволци.

Не изпускай тези оферти:

Заради силния вятър и непроходимостта на обрасло с гъста растителност дере между селата Здравец и Добри дол обаче пожарът не може да бъде напълно подушен.

Още новини:

Запалиха колата на наша плеймейтка. Моделката Биляна Василева, известна с псевдонима си Пандора, осъмна с напълно опожарена кола.

Красавицата паркирала колата си малко след полунощ пред блока, в който живее в Нови Искър. Около три през нощта била събудена от виковете на комшията. „В момента, в който излязох, видях, че цялата ми кола е в пламъци”, разказва пред „Телеграф“ Биляна.

Въпреки това запазила самообладание и се опитала сама да загаси пламъците. „Приемам го като лична заплаха. Не ме е страх за мен, само за семейството ми. Имам някакви подозрения.

Съмнявам се в един човек, на когото не отговорих подобаващо на чувствата. Възможно е този пожар да е запален като отмъщение от любов“, разказа още Пандора.

Има и друг вариант това да се е случило от злоба и завист. Според нея изобщо не е невъзможно клечката да е драсната от нейна „приятелка” или колежка. „Вече всичко очаквам от всеки“, разказа още миската.

Версията на полицията също е, че автомобилът е запален умишлено. В момента тече разследване за разкриването на извършителя. Това обаче няма да е толкова лесно, тъй като в района нямало много камери.

Според нея човекът, който е посегнал върху собствеността й, е някой, който е бил добре запознат с това къде живее и кога се прибира и най-вероятно я е следил и е взел мерки, за да не бъде разпознат. Единственото нещо, което е можело да бъде в помощ към момента, е застраховка, каквато обаче миската няма.

Още:

Бус пламна на магистрала „Тракия“ на 115-ия километър в посока Бургас, съобщи „Марица“.

Инцидентът е станал близо до Пловдив, до разклона за Цалапица.

На място вече има пожарна и полиция.

Шофьорът е излязъл от горящия бус. Все още не се знае дали има пострадали.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван Гешев го съобщи: Атака срещу държавата! Ето кои институции са засегнати и какво се случва
Next: Медицината немее! Монах откри природен лек за всички болести, проверен и научно обоснован

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.