Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо! Ето кой е вторият задържан за касапницата с убитите полицаи в Бургас
  • Новини

Предаваме на живо! Ето кой е вторият задържан за касапницата с убитите полицаи в Бургас

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
repdapdaovane.jpeg

Задържаха и втория мигрант, който бе издирван за катастрофата в Бургас. Той е бил заловен в Първомай, съобщи NOVA.

Мъжъ и сириецът, който бе задържан по-рано, са от бежански център и са със статут на хуманитарни бежанци, разкри министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.

„Тези лица или ще бъдат изправени пред закона, или ще бъдат върнати в родните им места, защото се оказа, че в голямата си част т.нар. каналджии са чужди граждани, които пребивават в България.

Ние няма да позволим да пребивават в страната ни, извършвайки такава дейност. Амбицирани сме в рамките на следващата седмица да приключим въпросите с тях и съответно да приключим и дейността им“, категоричен беше силовият министър.

Не изпускай тези оферти:

В четвъртък при гонка автобус с мигранти блъсна патрулка, спирка на градския транспорт и павилиони в Бургас. Двама полицаи загинаха на място. Инцидентът е станал около 5 часа сутринта.

Във връзка с катастрофата по-рано бяха задържани още двама души. Единият е собственикът на фирмата, продала преди дни автобуса. Вторият има отношение към превозването на мигрантите, съобщиха от полицията в града.

Сирийски гражданин е задържан веднага след инцидента, при който автобус, превозващ мигранти, удари патрулен автомобил на кръговото кръстовище „Трапезица“ около 5 часа тази сутрин. Това съобщиха официално от МВР относно трагедията в Бургас, при която при преследване на автобус с нелегални мигранти загинаха двама полицаи.

Още двама сирийски граждани са задържани в хода на специализирана полицейска операция на територията на Стара Загора и Първомай. По случая са задържани и двама български граждани. Продължава работата за изясняването на всички факти и обстоятелства.

Както по-рано БЛИЦ съобщи, бежанецът от Сирия, за когото се счита, че е шофирал натъпкания с мигранти бус, прегазил и убил двама полицаи в Бургас, бе арестуван по обед днес в Първомай.

Другият каналджия – съучастник на този от снимката, бе арестуван много кратко след убийството.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загиналият полицай Йордан Илиев планирал сватба с журналистка
Next: Слави Трифонов изригна гневно, след като Кирил Петков удари журналист

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.