Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Тираджия прегази 19-годишна хубавица
  • Новини

Трагедия! Тираджия прегази 19-годишна хубавица

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
traeiediqdiqidas.jpg

Шофьор на ТИР прегази 19-годишна хубавица, която тренираше край пътя. Инцидентът е станал в тунел, където водачът на камиона вероятно не е имал добра видимост.

Жертвата е словенската национална състезателка по ски-бягане Хана Мази Ямникова, която карала ролерни ски в Норвегия като част от подготовката си за новия сезон. Тя е била в скандинавската държава на лагер със съотборничките си.

За спасяването на младата спортистка не е помогнало и бързото изпращане на хеликоптер на спешна помощ, който е откарал словенката в болницата в Ставангер.

Водачът на камиона е арестуван, шофьорската му книжка е отнета и се очакват резултатите от направения му тест за употреба на алкохол и наркотици. Шофьорът отрича вината си и твърди, че не е видял Хана Мази Ямникова в тунела.

Не изпускай тези оферти:

Няколко дни преди фаталния инцидент Ямникова и съотборничките ѝ са участвали в състезание по лятно ски-бягане, което е спечелено от представителката на домакините Нора Ола-Виген Хатестад.


Още криминални новини:

Осъдените за пране на пари в Пловдив Бойка Янушева, известна като Черната вдовица, и Слейман Хамед се признаха за виновни пред Окръжния съд в Пловдив за извършването на тежкото престъпление и приеха изцяло обвиненията срещу тях. Те обаче явно са останали недоволни от присъдата си и са депозирали протест пред Пловдивския апелативен съд.

Черната вдовица Бойка Янушева получи присъда от 5 години затвор за пране на над 3 милиона лева. Съучастникът й Слейман Хамед бе осъден на 6 години и 8 месеца. Двамата признаха вината си и бяха осъдени по съкратената процедура, която им гарантира намаляване с 1/3 на постановената присъда. Хамед трябва да плати глоба в размер на 120 000 лева, а Янушева – 60 000 лв.

Според обвинителния акт Янушева и Хамед са привлечени към наказателна отговорност за изпирането на 1 617 844 евро. Двамата са извършили 107 финансови операции. Парите са били наредени към банкова сметка в Китай, като 17 финансови операции са били успешни, а останалите 90 са били блокирани, пише TrafficNews.

Делото срещу двамата стартира в Окръжен съд-Пловдив в началото на февруари тази година, а на 22 март Янушева изрази готовност да признае вината си, докато Хамед оспори обвиненията. Въпреки това двамата сключиха сделка с прокуратурата и получиха редуцирани присъди.

Обжалването на наказанията е насрочено за понеделник – 7 ноември пред Апелативен съд-Пловдив.

Двамата бяха задържани на 16 април 2021 година.

По време на престъплението, Янушева е регистрирала фирми на десетина безимотни граждани, а след това им е отворила фирмени банкови сметки. Тя и ливанецът получавали пари от компютърни измами и после ги нареждали за Китай уж по търговски договори. Двамата вземали процент от всеки превод.

Установено е, че за период от 2 години група от лица са успели да изтеглят или пренасочат сериозни финансови средства на територията на област Пловдив.

Хамед предложил на Янушева да съдействат на лица, които живеят в чужбина, да укриват и „изпират“ незаконно придобити финансови средства чрез извършването на банкови операции с тях. Двамата щели да получат процент от всяка „изпрана“ сума. Те разпределили функциите си.

Черната вдовица трябвало да осигурява хора, на чието име да бъдат регистрирани търговски дружества със седалище и адрес на управление в България. Такива били създадени на лица от Първомай и Пловдив. Имената на фирмите били посочени от извършителите, като те наподобявали огледално действително съществуващи и реално работещи такива.

На новооткритите дружество трябвало да бъдат разкрити банкови сметки и активирано онлайн банкиране. След това потребителското име и паролата следвало да бъдат получени от Бойка и предадени на Хамед. Той от своя страна ги предоставял на извършителите, които живеели в чужбина.

В последствие по сметките на дружествата следвало да постъпват значителни суми в чуждестранна валута, което е ставало чрез компютърни измами. Чрез онлайн банкирането към сметките трябвало да се направят финансови операции от извършителите. Това е ставало чрез нареждане на пари към сметки извън територията на България с цел изпирането им.

По описания механизъм на 14 април 2021 г. по сметката на едно от дружествата постъпила горепосочената сума и с парите били извършени 107-те финансови операции с цел прикриването на произхода на средствата и попадането им при извършителите.

Двамата са с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. За престъплението, в което са обвинени, законът предвижда наказание от 3 до 12 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 до 200 000 лева.

Припомняме, че Бойка Янушева стана известна като „черната вдовица“, след като погреба двамата си съпрузи. На 30 декември, ден преди началото на 1999-а година, собственикът на „Мотобойс“ Георги Манчоров е открит разстрелян в апартамента си в ЖР „Тракия“. Веднага след убийството криминалистите разпитват Янушева и съдружниците й, правят обиски в офисите й и в дома й.

Доказателства, които да я свързват с разстрела, не са открити. Фактът, че убиецът е влязъл в апартамента с оригинален ключ буди подозрение. Няколко години по-късно Янушева погребва и следващия мъж, с който живее – о.з. полковника от ДС Ленин Димитров. През годините Янушева бе замесена в серия измами и има няколко присъди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж се хвърли от 6-ия етаж в болницата в Пловдив
Next: Цяла българия говори за думите на шофьор на линейка, който разкри мистерия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.